16 април 2022 г.
Игнасио Хареро и Лусина Артигас
Тази статия има за цел да представи клинична концептуализация на остър травматичен и продължаващ травматичен стрес, основана на теоретичния модел за адаптивна обработка на информация (Adaptive Information Processing, AIP) на д-р Франсин Шапиро. Тя предлага рамка за работна хипотеза, която може да разшири клиничните и изследователските хоризонти на интервенциите, базирани на AIP, за индивидуална и групова работа.
Ключови думи: десенсибилизация и повторна обработка чрез движения на очите (EMDR); Модел за адаптивна обработка на информация (AIP); Интервенции, базирани на AIP; Остър травматичен стрес; Продължаващ травматичен стрес.
Модел за адаптивна обработка на информация (AIP)
Терапията EMDR се ръководи от теоретичния модел AIP (Shapiro, 2001; 2018), който твърди, че мрежите от спомени са основата както на патологията, така и на здравето. С други думи, AIP е модел, свързан с паметта, който обяснява произхода и промяната на психопатологията.
Според този модел, психопатологията произтича основно от спомени за неблагоприятни житейски преживявания, които са били неадекватно обработени и неправилно съхранени в специфична форма — тоест информацията (образи, звуци, емоции, телесни усещания) е запазена така, както е била изживяна. Тези спомени се свързват помежду си, образувайки мрежи, които могат да се активират от вътрешни или външни стимули и така да предизвикат дисфункционални реакции в настоящето.
AIP е крайъгълният камък на терапията EMDR, защото интерпретира клиничните феномени, предсказва успешни терапевтични резултати и насочва клиничната практика.
Скорошни травматични събития
Д-р Франсин Шапиро (2001; 2018) посочва, че по-старите травматични спомени обикновено могат да бъдат третирани, като се фокусира върху една част от събитието — и обработването на тази част води до повторна обработка на целия спомен.
След земетресението в района на залива Сан Франциско през 1989 г., тя установява, че при скорошни събития този ефект не се наблюдава, защото споменът все още не е консолидиран като интегрирано цяло.
Шапиро предполага, че процесът на консолидация отнема приблизително 2–3 месеца, въпреки че това не е окончателно установено. От невробиологична гледна точка, консолидацията представлява преход от краткосрочна към дългосрочна памет (Centonze et al., 2005).
За изолирани травми, настъпили през последните 2–3 месеца и последвани от относително спокойствие, Шапиро препоръчва Протокола за скорошни събития (Shapiro, 2001; 2018).
Но при случаи на продължаваща опасност и липса на безопасен период – например при бедствия – тя препоръчва EMDR протокола за критични инциденти и продължаващ травматичен стрес (EMDR-PRECI) (Jarero, Artigas & Luber, 2011) или Протокола за скорошни травматични епизоди (R-TEP) (E. Shapiro & Laub, 2008).
Концептуализация на остър и продължаващ травматичен стрес, базирана на AIP
Съществуващите диагностични рамки като ПТСР и комплексно ПТСР (Stevens et al., 2013) често не отразяват реалността на продължаваща опасност, тъй като приемат, че травмата принадлежи на минал момент. Това не отчита ежедневния опит на хора, живеещи без безопасни пространства за възстановяване.
Изследванията показват, че ефектите от травмата са кумулативни – натрупването на травматични преживявания увеличава тежестта на симптомите (Brewin et al., 2000; McFarlane, 2010). Многократната експозиция на стресови събития увеличава риска от ПТСР, тревожност и депресия.
Хареро и Артигас наблюдават, че при хора, преживели бедствия без безопасен период, разказите им представляват непрекъснат поток от травматични преживявания. Те възприемат продължителните неблагоприятни събития като едно дълго, непрекъснато травматично преживяване.
Тяхната хипотеза е, че при липса на безопасност консолидацията на травматичната памет се възпрепятства. Това води до създаване на кумулативна мрежа на травматично въздействие (CTEMN) — взаимносвързана система от патологични спомени, които остават в постоянно възбудено състояние и не се интегрират в единен спомен.
От невробиологична гледна точка, продължителната експозиция на кортизол влияе на хипокампуса (особено областта CA3), което затруднява процеса на консолидиране на паметта. В резултат на това, човек може да преживява продължителен, непрекъснат травматичен стрес и предварителна тревожност („flash-forwards“).
Примери за продължителни неблагоприятни преживявания без безопасен период
- Пандемията COVID-19 (от декември 2019 г.) – глобална колективна травма, характеризираща се с постоянен страх, безпомощност и несигурност.
- Земетресението в Хаити (2010) – години наред на несигурност, насилие, болести, бедствия и социални кризи без възможност за възстановяване.
- Онкологични заболявания – диагноза и последващи мъчителни лечения, които поддържат състояние на непрекъснат стрес и травматична хипербдителност.
Клинични наблюдения
В рандомизирано контролирано изследване (Jarero, Givaudan, & Osorio, 2018) с пациенти с рак и симптоми на ПТСР, EMDR терапията показа ефективност само след 6 сесии – без връзка с минали преживявания. Това потвърждава хипотезата за AIP-базираната концептуализация на продължаващия травматичен стрес.
Разширяване на хоризонтите на ранните EMDR интервенции
Предложената концептуализация може да послужи за разширяване на прилагането на AIP-информирани интервенции към случаи на продължителен травматичен стрес без безопасен период.
Така ранните EMDR интервенции могат да обхващат не само първите 3 месеца след травмата, но и продължителни ситуации на опасност.
EMDR терапия – нови граници на XXI век
Съвременните автори (Rosenblum et al., 2017; Kaminer et al., 2016) подчертават необходимостта от разширяване на обхвата на EMDR терапията към „малките бедствия“ – продължаващи стресови събития като конфликти, пандемии и социално насилие.
Съществуват доказани EMDR протоколи за такива случаи, включително:
- EMDR-IGTP-OTS – групов протокол за продължаващ травматичен стрес
- EMDR-PRECI – протокол за критични инциденти и продължаващ стрес
- R-TEP и G-TEP – индивидуални и групови протоколи за скорошни и продължителни травматични епизоди.
Тези протоколи са ефективни при хора, изложени на повтарящи се или продължаващи травми, като жертви на насилие, първи реагиращи, военни, бежанци, хронично болни и лица, живеещи в постоянна заплаха.
Превод: Ваня Митева
Текстът е публикуван без цитиране на референциите
Източник: <<<отвори>>>